Айтен Сабри, зам.-председател на ПГ на ДПС и на НС, относно предложените от ДПС промени в Изборния кодекс : Демокрация не се измерва с броя на ограниченията, които поставят пред своите граждани, а със способността й да гарантира, че всеки български гражданин може свободно, равнопоставено и ефективно да участва в демократичния процес
Цялото изказване на Айтен Сабри:
Уважаема госпожо председател,
уважаеми колеги народни представители!
Ще взема отношение по трите законопроекта, внесени от парламентарната група на „Движение за права и свободи“. „Движение за права и свободи“ разбира изборното право като една от основните политически права, гарантирани от Конституцията.
То е средство, чрез което гражданите участват в управлението на държавата и упражняват народния си суверенитет. Ето защо следва да разглеждаме изключително предпазливо, когато се въвежда ограничение върху упражняването на това право.
Ние от ДПС не приемаме въвеждането на ограничения на това право. Първият въпрос, на който искам да се спра, свързан с образуването на избирателните секции извън страната, включително в държави извън Европейския съюз. Неслучайно внесохме Законопроект за възстановяване на възможността за откриване на
Причината е ясна. Ограничаването на броя на секциите не е просто организационна или техническа мярка. То има пряко отражение върху реалната възможност на българските граждани да упражняват конституционното си право на глас. Когато в дадена държава живеят стотици хиляди български граждани, а възможността да гласуват е ограничена до малък брой секции, резултатът е предвидим: големи разстояния за пътуване, продължително чакане, отказ на част от избирателите да упражняват правото си на глас и фактически ограничаване на избирателната активност.
Формално правото остава. Практически достъпът до него се затруднява, а демократичните права трябва не само да съществуват в закона, но и да могат да бъдат упражнявани ефективно. Не можем да приемем, че мястото на пребиваване на един български гражданин определя значимостта на неговия глас.
Конституционният принцип на всеобщото и равно избирателно право предполага еднакво третиране на всички български граждани при упражняване на активно избирателно право, освен когато законът предвижда ограничения, които са обективно необходими, пропорционални и конституционно оправдани.
Още повече че говорим за хора, които продължават да поддържат трайна връзка с България. Много от тях притежават имущество в страната, заплащат данъци, поддържат своите семейства, развиват стопанска дейност, инвестират в българската икономика.
Българските общности зад граница не са само част от българската нация, те са и съществен икономически фактор. По данни на Българската народна банка средствата, които ежегодно изпращат в България, представляват една от най-значимите финансови потоци към страната, като в отделни години техният размер е бил съпоставим, а дори и по-висок от преките чуждестранни инвестиции.
Това е още една причина държавата да не поставя административни, извинявайте, пречки пред упражняването на техните конституционни права. Това показва реалния принос на българската диаспора към икономическото развитие на страната.
Затова считаме, че държавата следва да улеснява, а не да затруднява упражняването на техните избирателни права. Увеличението на възможности за откриване на изборни секции не представлява привилегия. То представлява гаранция за реалната равнопоставеност на участие в изборния процес.
Нека припомним защо внесохме този законопроект. С изменение в Изборния кодекс, приет на 27 февруари 2026 г., беше въведено съществено ограничение при образуването на избирателни секции в държави-членки извън Европейския съюз.
Още тогава парламентарната група на „Движение за права и свободи“ категорично се противопостави на тези текстове, защото считахме, че те не са, те не представляват обикновена организационна промяна, а ограничават реалното упражняване на едно основно конституционно право правото на глас.
Нашата позиция беше ясна още тогава и остава непроменена и днес. Българската държава няма право да поставя своите граждани в различно положение единствено въз основа на това в коя държава живеят. Конституцията не прави разграничение между български граждани, които живеят в София, Берлин, Лондон или в Истанбул.
Законът също не следва да прави подобно ограничение, когато става въпрос за упражняване на основни политически права. На практика достъпът до упражняването на това право се затруднява, което поставя под въпрос ефективна, ефективността на неговата конституционна гаранция.
За парламентарните избори на 19 април 2026 г. бяха подадени хиляди заявления за откриване на избирателни секции в редица държави извън Европейския съюз. Въпреки това значителна част от исканите секции не бяха открити именно поради законовото ограничение, въведено с измененията в Изборния кодекс.
Това показва, че последиците не остават само на законодателно ниво. Те доведоха до реални затруднения на достъпа до изборния процес на хиляди български граждани. Предлагаме възстановяване на доказал своята ефективност модел, който години наред осигурява същественост българските граждани зад граница да упражняват активно избирателното си право при равни условия.
Вторият въпрос, на който искам да се спра, е свързан с агитация на различен език от българския. И тук следва ясно да разграничим две различни конституционни категории. От една страна, официалният език на Република България, уреден в чл.
3 на Конституцията. От друга страна, е свободно упражняване на политическото право и правото на гражданите да получават необходимата информация за формиране на информиран избор и информирано решение. Друго е правото на политическите субекти да достигнат своите послания до избирателите по начин, който им позволява да направят информиран и свободен избор.
Конституционният статут на българския език като официален език на държавата не се поставя под съмнение и настоящият законопроект по никакъв начин не го променя. Предизборната агитация е част от свободния политически процес и представлява средство за упражняване на свободата на политическо изразяване и за формиране на свободна воля на избирателите.
Свободните и демократични избори представляват предполагат не само формално право на глас, но реална възможност на гражданите да получават достъпна и разбираема информация за политическите програми и кандидатите, така че свободно информирано да сформират своя политическа воля.
Именно затова считаме, че когато предизборната агитация се провежда на език, различен от българския, при осигурен превод на български език не се засяга нито конституционния статут на българския език като официален език, нито конституционния модел на държавно устройство.
Напротив, гарантира се по-пълноценно упражняване на политическото право и се създава условие за по-информирано участие на гражданите в изборния процес. Административнонаказателната отговорност следва да бъде крайно средство, което се прилага единствено, когато това е необходимо за защита на ясно установен обществен интерес.
В случая не е налице убедителна обосновка, че подобна забрана е необходима и съразмерна за постигане на легитимната конституционна цел. Следователно следва ясно се подчертае, че действащото право на Европейския съюз не съдържа изискване държавите членки да въвеждат подобна забрана.
Нашето разбиране е, че този баланс се постига не чрез въвеждане на административни забрани и санкции, а чрез гарантиране на публичност, прозрачност и достъпност до политическите послания. Именно така се съчетава защитата на официалния език с ефективното упражняване на политическото право в демократичното общество.
Третият въпрос е свързан с изискването за уседналост. С настоящия законопроект предлагаме да отпадне шестмесечното изискване за уседналост при упражняване на активно избирателно право при избори за общински съветници, кметове и членове на Европейския съюз.
Нашата позиция се основава на разбирането, че всяко ограничение на активното избирателно право следва да бъде внимателно обосновано, да преследва легитимна цел и да бъде съразмерно на обществения интерес, който защитава.
Конституцията прогласява принципите на всеобщото, на всеобщото, равното и прякото избирателно право. Именно поради това всяко законодателно ограничение следва да бъде преценявано през принципа на необходимост и пропорционалност.
Безспорно местното управление предполага наличие на действителна връзка между избирателя и съответната местна общност. Въпросът е обаче дали продължителността на административната регистрация сама по себе си е достатъчен и най-подходящ критерий за установяване на тази връзка. Според нас при съвременни обществени и икономически условия този критерий вече не отразява в достатъчна степен реалната социалната и икономическата обвързаност на гражданите с конкретно населено място. При тези условия администратор-- административната регистрация не винаги съвпада с действителната връзка на гражданите с местната общност.
Възможно е едно лице формално да изпълнява изискването за уседналост, без реално да участва в обществения живот на съответната община. В същото време друго лице може да живее, работи, инвестира, плаща местни данъци и такси и активно да участва в обществения живот, но да бъде лишено от възможността да упражнява активното си избирателно право.
Именно затова считаме, че законодателят следва периодично да преценява дали действащи ограничения продължават да бъдат необходими и съразмерими с оглед развитието на обществените отношения. Именно затова считаме, че възстановяването за възможността на откриване на повече изборни секции извън Европейския съюз, отпадането на административнонаказателните санкции за предизборна кампания на език, различен от българския и премахването на шестмесечното изискване за уседналост представлява стъпка към по-пълно гарантиране на всеобщото и избирателно право.
Защото силата на една демокрация не се измерва с броя на ограниченията, които поставят пред своите граждани, а със способността й да гарантира, че всеки български гражданин може свободно, равнопоставено и ефективно да участва в демократичния процес.
Именно това е духът на Конституцията и именно към това следва да се стреми българското законодателство. Благодаря ви.