Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
24 май е много значима дата в календара на България. Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост и книжовност е празникът, който определя нашата значимост на картата на света. Духовният и културен заряд, който българската писменост дава на тогавашната първа българска държава продължава да е жив 11 века по-късно, запазен през всевъзможни трансформации на държави и граници, културни движения и геополитически сблъсъци. Днес над 250 милиона души в света използват кирилицата в ежедневието си – принос на нашата държава към световната цивилизация и културен прогрес.
24 май е и денят, в който да сведем глава и да благодарим на всеки учител в България, на всеки библиотекар, работник в музей, университетски преподавател, архивен работник и всички, които са свързани със създаването на култура - художници, творци, артисти, родители, български учени. Всички те ежедневно пресъздават искрата на делото на Светите братя Кирил и Методий и ѝ придават нов смисъл и съдържание.
24 май е ден да си спомним и за всички онези хора в нашия живот, които са ни научили на първото „А“ и „Б“, които са ни дали криле през четмото и писмото да обикаляме земното кълбо и опознаем света чрез книгата, без да ставаме от чина в читалнята. Нещо повече, благодарение на Светите братя, днес голяма част от християнския свят чете Светото писание на разбираем, свой език и по-лесно се свързва с Бога.
Благодарение на България, 350 милиона души в Европа и още много други по света, които не знаят нашата азбука, носят кирилицата всеки ден със себе си, на нашите парични знаци и без дори да разбират продължават на разпространяват делото на Светите братя Кирил и Методий.
Уважаеми колеги,
24 май е денят, в който трябва да си напомним едни на други, че сме длъжници на тези хора, които в последните десетилетия съхраниха българската дух и книжовност с цената на много лишения. През годините тези своеобразни ученици на Св. Св. Кирил и Методий бяха недооценявани, подценявани, неглижирани и понякога дори забравяни. Последното, ние от ДПС, го казваме със съжаление и чувство за неизплатен дълг. Дълг, не към грешките на миналото, а към бъдещето и следващите поколения след нас, които трябва да имат същите равни шансове в живота и дори по-добри – за всяко дете в родината ни, независимо в какво семейство е родено и как се казва. Това е заветът, който ние трябва да следваме и пазим, за да пребъде България.
Пожелавам Ви светъл празник от името на парламентарната група на Движение за права и свободи!